В първата статия от нашата поредица "Гласове за наследството" ви представяме една вдъхновяваща визия, родена от академичен труд и превърната в кауза. Дипломната работа на архитект Михаил Сугарев за Политехническият университет на Милано не е просто архитектурен проект - тя е пътна карта за поетапното съживяване на бившия партиен балнеосанаториум – един план, който превръща руината във възможност, стъпка по стъпка.
За да разберем визията на арх. Сугарев, първо трябва да се вслушаме в самата сграда. Разположена на хълм, заобиколена от борова гора и открити поляни, Резиденцията не доминира над природата, а води диалог с нея. Терасите на петте ѝ различни по характер блока са обърнати към пейзажа, създавайки усещане за отвореност.
Въпреки че всеки блок има своя функция, те са обединени в общ ритъм чрез повтарящи се сводове и стереометрични обеми. Този архитектурен език не свършва при стените на сградата. Той се спуска надолу по хълма чрез серия от платформи и широки стълбища, които елегантно преодоляват денивелацията на терена и преливат архитектурата в пейзажа.
Проектът на арх. Сугарев е базиран на поетапно развитие, в което всяка фаза надгражда предишната и лекува раните на сградата, като я отваря към хората.
Етап 1: Първата стъпка – Да създадем нов разказ. Началната фаза е покана. За да се социализира сградата и да се улесни достъпът, проектът предлага временни дървени рампи. Те не просто допълват съществуващите връзки, а действат като инструмент за създаване на нов разказ – един безопасен и осмислен маршрут, по който посетителите могат да преоткрият пространствата.
Етап 2: Сцена под звездите – Да възродим общността. Втората стъпка е намеса, която цели да изгради нова емоционална връзка между гражданите и Резиденцията. В терасирания заден двор се предвижда инсталирането на временен театър. Това превръща едно забравено пространство в сцена за култура и общностни събития – място, където се създават нови спомени от следобедни пикници и вечерни прожекции.
Етап 3: Водата като живот – Да възстановим сърцето. Третата фаза се фокусира върху същността на сградата – нейното балнеоложко сърце. Проектът предвижда реновиране на балнеоложкия блок начело с басейна, като ги допълва с нови функции на покрива и в прилежащия терен. Целта е комплексът да бъде адаптиран за широко обществено ползване като модерен център за отдих и здраве.
Тези първи етапи са само началото. Проектът предвижда намеси и в другите блокове до достигане на пълна реновация. Жилищният блок би могъл да приюти спални зони и работилници (ателиета), а към киното да се добавят още културни функции. Така, стъпка по стъпка, Резиденцията се превръща от символ на едно отминало време в жив катализатор на култура, отдих и здраве за всички, вместо за малцина.
Визията на арх. Михаил Сугарев е доказателство, че бъдещето на нашето архитектурно наследство е ограничено само от нашето въображение. Неговата работа е вдъхновение и отправна точка за мисията на Afterpast.